Д-р Боряна Лазарова е специалист акушер-гинеколог с професионален интерес към проследяване на бременност, профилактика и съвременни, щадящи методи за диагностика и лечение в гинекологията. След завършването на Медицински университет в София, тя изгражда своята практика в ПСАГБАЛ „Св. София“, където придобива богат опит както в акушерството, така и в оперативната гинекология.
В своята работа д-р Лазарова поставя силен акцент върху профилактиката на заболяванията на маточната шийка, колпоскопска диагностика и мини инвазивни хистероскопски процедури. Освен това е сертифициран консултант по детски сън и обръща специално внимание на грижата за жената след раждането – период, който често остава недостатъчно обсъждан.
Разговаряме с нея за важното около проследяването на бременността, съвременните възможности за профилактика и лечение, възстановяването след раждане, както и за новите минимално инвазивни и естетични решения, които помагат на жените да се чувстват по-здрави, уверени и спокойни.
Интервю на Ралица Згалевска
Д-р Лазарова, какво Ви насочи към акушерството и гинекологията и какво Ви мотивира днес да упражнявате с удоволствие тази професия ден след ден?
Още когато записах медицина, знаех, че „акушерство и гинекология“ ще бъде моята специалност. Не бих казала, че аз съм я избрала – по-скоро тя избра мен. В хода на обучението ми в университета цялата материя ми беше безкрайно интересна. Може би донякъде и защото съм жена, приемах всичко, свързано в тази област, много лично и с голяма страст. За мен бременността и раждането са изключителни събития в живота на жената и просто реших, че искам да помагам и да бъда изцяло посветена на тази специалност. Имах щастието да започна работа при невероятния д-р Йосиф Димитров, който беше отдал живота си в инвитро сферата, както и да натрупам много богат опит от практиката на д-р Валери Меламед, онкогинеколог, работещ дълги години в СБАЛО по онкология. За съжаление, вече и двамата не са сред нас.
Интересното е, че баща ми е специалист по уши, нос и гърло и в началото се опита да ме насочи към неговата специалност. Аз също положих усилия в тази посока, но постепенно разбрах, че това не е моето призвание. Разбира се, фактът, че съм израснала в семейство на лекар, със сигурност ми е повлиял. Разговорите вкъщи много често бяха свързани със здравни и медицински теми и това несъмнено улеснява един млад човек, когато самият той започне да изучава медицина.
Кои са областите, в които се чувствате най-полезна за своите пациентки и върху които сте фокусирали професионалното си развитие?
На първо място бих поставила проследяването на бременността и самото раждане. Това са много важни дейности в моята работа, които много харесвам да изпълнявам. Другият ми основен интерес е в областта на профилактиката на гинекологични заболявания, включително колпоскопската диагностика.
Акушерството ми носи много специална емоция. В повечето случаи човек отива на лекар, защото има определен проблем – болен е, трябва да бъде лекуван или му предстои операция. Самата реплика „трябва да отида на лекар“ обикновено носи негативно усещане. В акушерството много често е точно обратното – жената отива на лекар, защото й предстои нещо много хубаво. Бъдещите родители идват в родилното отделение с вълнение и очакване, че ще им се случи нещо прекрасно. Може би точно тази емоция прави тази част от работата ми толкова специална за мен.
Разбира се, има и трудни случаи. Подходът към всеки от тях е изключително важно да е индивидуален. Има огромно значение как ще поднесеш дадена информация. Ние, лекарите, може да възприемаме определено състояние от чисто медицинска гледна точка, но никога не трябва да забравяме, че срещу нас стои човешко същество. Особено деликатно е съобщаването на лоша диагноза. Тогава избирам думите много внимателно. Важно е, и когато това е възможно го правя, да мотивирам жената и да ѝ покажа, че макар в момента ситуацията да изглежда трудна, има път напред. Разбира се, всичко е строго специфично и много зависи от конкретния случай.
Какво е най-важното, което една бъдеща майка трябва да получи от своя акушер-гинеколог, освен медицинска грижа?
Преди всичко бъдещата майка трябва да е много добре информирана. Живеем в XXI век и свободно разполагаме с огромно количество информация, но точно затова е от значение пациентката да получи правилните знания, подходящите насоки и човешко отношение. Това ѝ помага да бъде по-спокойна.
Днес много жени идват в кабинета, след като предварително са прочели прекалено много. Понякога това не е добре за тях, тъй като често прочетеното може изобщо да не се отнася до техния конкретен случай, а някои медицински състояния действително са трудни за правилно интерпретиране от човек без медицинско образование. Затова нашата работа включва освен да лекуваме, често и да обясняваме, да коригираме неправилно разбраното и с това да помагаме на пациентката да разбере ясно информацията, която се отнася до нейния случай, като да се уверим, че разбира добре съветите ни, за да може да ги следва. За всичко това е необходимо много търпение.
Профилактиката остава една от най-важните теми в женското здраве. Защо редовните гинекологични прегледи и изследвания не бива да се отлагат, дори когато жената няма никакви оплаквания?
Защото, когато един проблем бъде открит в началото, той се лекува най-лесно, най-бързо и с най-малко последствия. Това е правило. Дори когато говорим за злокачествени заболявания, най-добрата превенция е именно профилактиката. Когато заболяването бъде открито навреме и пациентът получи адекватна консултация, лечение и насоки и ги следва, шансът да бъде напълно излекуван е много голям.
Проблемът е, че много често жените нямат никакви оплаквания или симптомите са толкова дискретни, че в забързаното ежедневие просто не им обръщат внимание. Надяват се, че ще отшумят от само себе си, обясняват си ги със стрес, недоспиване или нещо друго. За съжаление, по нашите географски ширини все още често се случва пациентът да отиде на лекар едва когато вече има силно изразени оплаквания. Тогава състоянието му вече може да бъде значително по-сложно. Затова е важно жените да посещават редовно профилактични прегледи и да знаят, че откриването на даден проблем не означава непременно лош изход. Напротив – ако той бъде открит навреме, възможностите за лечение са много повече и много по-добри. Не всички заболявания имат симптоми, по които можете да ги разпознаете, в началото. Някои започват да се развиват съвсем тихо и неусетно, а симптомите се появяват далеч по-късно във времето.
Смятам, че здравната култура трябва да започне да се изгражда още в училище. Както има обучение по безопасност на движението, например, така би могло да има и подходящо за възрастта обучение по здравни теми. В нашата област това включва и информация за полово предавани инфекции, включително и HPV-инфекцията. Необходимо е отрано да се създава култура за профилактика и редовно посещение при акушер-гинеколог. В момента съществува известен парадокс – личните лекари имат ангажимент към ежегодните профилактични прегледи и изследвания, но на практика системата често функционира по-скоро формално. Със съвременните комуникационни средства това вероятно би могло да бъде организирано по-добре, но трябва да има воля и желание от страна на тези, от които това зависи. Профилактиката в крайна сметка влияе върху цялостното обществено здраве.
Имате специален интерес към диагностиката и лечението на измененията на маточната шийка и към хистероскопските процедури. Какви възможности дават тези съвременни методи за по-ранно откриване на различни заболявания и щадящо лечение?
Колпоскопията е диагностичен метод за оглед на маточната шийка под голямо увеличение. Леснодостъпна е и при правилно обучение може да бъде извършвана от всеки АГ специалист. Изследването е безболезнено и щадящо и в същото време дава изключително ценна информация. Според мен колпоскопията трябва да бъде част от профилактичния гинекологичен преглед и е добре жените да знаят, че изследването трябва да се извършва поне веднъж годишно. Колпоскопът позволява да се огледат маточната шийка и влагалището много подробно. Хистероскопията, от своя страна, е съвременен, много точен и миниинвазивен диагностичен и терапевтичен метод, с помощта на който, чрез камера можем директно да огледаме маточната кухина и да установим даден проблем, да вземем материал за изследване или да премахнем дадено образувание. Голямото предимство е, че виждаме със собствените си очи какво се случва и не се налага да работим „на сляпо“. Тези методи, по-конкретно диагностична хистероскопия, извършваме в МЦ Престиж.
Вие сте и сертифициран консултант по детски сън. Разкажете ни как се роди интересът Ви към тази тема и по какъв начин тя допълва грижата за майката след раждането?
Интересът ми се появи покрай раждането на моя син. Всъщност започнах да се интересувам от детския сън още докато бях бременна. Това е тема, която в България едва през последните години започва да се разглежда по-задълбочено. Дълго време нагласата беше: „Бебето просто не спи, трябва да го изтърпиш, ще порасне и ще го израсте“. Истината е, че не е точно така. Когато една жена става майка за първи път, често има една идеализирана представа – бебето ще се събужда, ще се храни, ще му бъде сменен памперса и отново ще заспива; тя ще излиза с количката, ще седи в парка, ще чете книга, спокойна и необезпокоявана. Реалността в много случаи всъщност е много различна.
Новородените бебета все още не синтезират мелатонин по начина, по който това се случва във възрастния организъм. Тази способност се развива постепенно след третия месец и в самото начало бебето не може да определя кога е ден и кога – нощ, т.е. няма изразен циркаден ритъм. Затова, ние родителите, трябва да му помогнем. Добре е с това да започнем още от самото начало. Когато наближи времето за сън, помещението може да бъде затъмнено и обстановката да стане по-спокойна. Не е необходимо да бъде напълно тъмно, но светлината трябва да бъде приглушена. Когато настъпи моментът за събуждане, можем да пропуснем дневната светлина в стаята като разгърнем завесите или щорите. Така постепенно ще помогнем на бебето да свърже светлината с бодърстването, а по-тъмната и спокойна среда – със съня. При кърмените бебета малки количества мелатонин се предават чрез кърмата и вечерното кърмене също може да има успокояващ ефект. Не е необходимо около новороденото да се пази абсолютна тишина. Ако искаме да му помогнем да заспи, особено когато е съвсем малко, може да се използва т.нар. „бял шум“. Това е постоянния фонов шум, който бебето е свикнало да чува преди да се роди, породен от шума на кръвотока в маточните артерии още в утробата. Там то никога не е в абсолютна тишина. Белият шум може да помогне и при стряскането от внезапни странични звуци и да улесни продължаването на съня.
Бебетата могат да плачат по много и различни причини. Освен да са гладни, пелената да им е мокра или да имат физически дискомфорт, те може просто да имат нужда от повече близост или просто да им бъде сменена обстановката. След втория-третия месец, когато зрението става по-ясно и бебето започва да фокусира и да се ориентира по-добре в заобикалящия го свят, то вече проявява много по-жив интерес и често плаче, когато иска само да го вдигнем, за да може да вижда около себе си. Физическият контакт с майката е изключително важен. Добре е бебето да бъде гушкано и да усеща топлината и на майката и на таткото. Това му носи сигурност и спокойствие. През първите месеци близостта с майката има особено голямо значение – бебето познава нейния глас и мирис и това го успокоява. Но контактът с татко също е много важен и не бива да се избягва.
След първите няколко месеца, а защо не и още от самото начало, е хубаво той активно да се включва в ежедневните грижи – например в къпането или приспиването – и да изгради свои собствени ритуали с детето. Така бебето постепенно свиква, че има неща, които прави с мама, и други, които прави с татко. Това е полезно и не позволява цялата грижа и ежедневие да бъдат свързвани единствено с мама.
Темите за детския сън, психологията и възпитанието са изключително интересни и са много важни. Добре е родителите да търсят информация и да се интересуват и по този начин от една страна ще облекчат своето ежедневие, а от друга ще помагат на детето си да расте здраво и спокойно.
Все повече жени търсят решения за възстановяване след раждане и подобряване качеството на интимния си живот. Какви съвременни неоперативни възможности предлага медицината днес и доколко можем да разчитаме на тяхната ефективност?
Неоперативните методи днес са много добра алтернатива. Сред тях са лазерните процедури, чиято цел е да стимулират колагена в подлежащите тъкани на влагалището и външните полови органи, както и в областта на уретрата и ректума. Те са неинвазивни и дават много добри резултати.
Подобни проблеми могат да се появят както след естествено раждане, така и след Цезарово сечение. Ако жената е генетично предразположена към слабост на съединителната тъкан, проблеми могат да се появят и в двата случая. Разбира се, при вагинално раждане значение има и доколко травматично е протекло то. С възрастта и особено с настъпването на менопаузата, обикновено след 45–50-годишна възраст, тези симптоми могат да станат по-силно изразени. Тук на помощ идват лазерните методи, които са много добра алтернатива за жените, които не желаят операция или имат противопоказания за нея.
Съществуват и други неоперативни интервенции. Използват се например филъри с хиалуронова киселина, които също могат да бъдат подходящи и ефективни. При тях обаче пациентката трябва да знае, че, както при филърите в други области на лицето и тялото, е необходима редовна поддръжка. Продължителността на ефекта е индивидуална и зависи от метаболизма на конкретния човек. При някои пациентки може да се наложи повторна процедура след по-кратък период от време, а при други ефектът да се запази по-дълго. Филърите се поставят инжекционно след обезболяване. Самото поставяне на упойката може да бъде леко неприятно, но като цяло процедурите дават много добри резултати.
Аз лично харесвам неоперативните методи. От тях може би лазерните терапии показват най-добри резултати. Обикновено се прави серия от процедури през определен период от време, като броят им зависи от състоянието на съединителната тъкан и спецификата при конкретната пациентка. Голямото им предимство е, че са неоперативни и не са болезнени, а в същото време могат да дадат много добър резултати.
Според Вас кои са най-честите грешки, които жените допускат по отношение на собственото си здраве, особено в млада възраст, и как бихте ги насърчили да се грижат по-добре за себе си?
Неглижирането на интимното здраве – това е голям проблем. Една жена трябва да знае, че както се грижи за кожата на лицето си и външния си вид, така трябва да се грижи и за областта под дрехите си: дали всичко е наред, дали се намира в добро здраве. Хигиената е важна, хубаво е обаче да не се допуска и свръххигиена, защото и това може да доведе до нежелани последствия. Трябва да има и съобразителност. Например когато една жена е с вагинална инфекция добре е да не посещава басейни. Най-вече профилактиката и превенцията са от голямо значение. Масово жени отделят много внимание на външния си вид, което е съвсем нормално, но се наблюдава тенденция, че това да отидеш на фризьор, козметик, дерматолог е много важно и е допустимо цената там да варира, но когато трябва да отидат на акушер-гинеколог винаги има една бариера, едно недоверие, липса на осъзнаване, че е важно. Всъщност, това е от голямо значение, особено в ранните години когато младите момичета трябва да мислят за здравето си в перспектива, да използват предпазни средства, за да не се сблъскват с негативните последствия след време. Много от полово предаваните инфекции могат да протичат безсимптомно. Ако едно време в учебниците е пишело, че веднага ще разбереш, че имаш проблем, днес със сигурност можем да кажем, че това не е точно така. Някои инфекции протичат тихо и човек може просто да не ги забележи. Затова трябва да се пазят и поне един път в годината да не пропускат да си направят профилактични изследвания, включително и за полово предавани инфекции.
Младежите имат нужда от много говорене по тези теми – спокойно говорене, без назидателен тон, от поднасяне на информацията по правилен начин и с правилните думи. Ако може тези въпроси да бъдат разглеждани освен вкъщи, така и в училищата под формата на информационни кампании, като свободни разговори с млади хора, които са авторитети за тях – би било от голяма полза за нашето обществено здраве.
Ако една жена посещава за първи път Вашия кабинет, какво може да очаква като отношение и подход? Какво е важно за Вас в общуването с пациентите?
В моя кабинет пациентките получават нормално човешко отношение, правилно поднесена информация, търпение и изслушване. Някои жени са по-притеснителни и винаги ги питам дали имат някакви допълнителни въпроси – ако имат, да не се колебаят да ги зададат. Имам наблюдения, че една част от пациентите решават на третия ден от тяхното лечение, в момент, в който се почувстват по-добре, че са излекувани и няма смисъл да приемат повече своите медикаменти. Това обаче е голяма грешка. Винаги обяснявам подробно защо се налага лечението, как ще бъде проведено то, защо точно по този начин, колко време да продължава и разбира се – какви плюсове и минуси под формата на странични ефекти би имало. По-голяма част от пациентките ми идват на контролните прегледи, които са много важен етап след приключване на лечение, за да се избегне евентуално хронифициране на даден процес.
И накрая, какво бихте искали жените да запомнят след срещата си с Вас, не само като лекар, но и като човек?
Старая се всички пациентки, които идват при мен да усетят, че когато са в кабинета ми, срещу тях стои както компетентен лекар, така и добронамерен човек, който винаги би проявил разбиране и правилен подход към тях. Човек, на когото могат напълно да се доверят.