Д-р Александър Славов преглежда деца и възрастни и извършва ехографко изследване на тазобедрени стави на деца. Отскоро е част от екипа на Медицински център „Престиж“ и работи за диагностика и съвременно лечение на дегенеративните заболявания на опорно-двигателния апарат (коксартроза, гонартроза), детска ортопедия, болестите от пренапрежение (тендинити, теносиновити, тендовагинити), травматичните увреди на мускулно-скелетната система.

Специализира ортопедия и травматология в УСБАЛО “Проф. Бойчо Бойчев“, Горна Баня и е редовен докторант към Медицински университет, София.  Владее английски, руски и немски език.

Коя област от ортопедията Ви привлича най-силно и защо?

В клиниката по детска ортопедия и хирургия на горен крайник към Университетската болница по ортопедия в Горна Баня се сблъскваме с разнообразна  патология  от банални типични състояния до редки и комплексни заболявания, които сме виждали само в учебниците. Помощта ни търсят, разбира се, и възрастни хора с характерните за тях  дегенеративните заболявания на опорно-двигателния апарат (коксартроза, гонартроза), като предлагаме както консервативно, така и оперативно лечение.

Детската ортопедия като специалност ми се стори особено интересна, тъй като някои състояния и тежки увреждания пречат на възможността за нормално функциониране и самообслужване на децата, възпрепятстват нормалното им развитие, затрудняват играта и интегрирането им в обществото – детската градина, училище. Други заболявания пък, като вродената дисплазия на тазобедрената става например, са лишени от явни и видими симптоми в ключовите за успешното им лечение ранни стадии. Това обуславя необходимостта от редовни и обстойни профилактични прегледи, за да се избегне сериозният риск от тежки усложнения в бъдеще.

Въпреки че съвременната наука предоставя много възможности за лечение, пълното излекуване не винаги е възможно. В такива случаи, основната ни цел е да подобрим състоянието на пациента и да му осигурим максимално добро качество на живот. Разбира се, невинаги това е лесно и често се налагат множество интервенции и процедури, като лечението понякога продължава месеци, дори години. Тогава ключова роля за успеха имат родителите и самият малък пациент, които са ни се доверили и въпреки трудностите, спазват стриктно всяка наша препоръка.

А има ли конкретни случаи или диагнози, които Ви вълнуват особено много, повече от други?

За мен по-скоро е важно да обясня на пациентите кое състояние налага лечение и кое не. Много често нормалната форма и структура на част от тялото е изменена без това да води до функционални нарушения и болка. В тези случаи се старая да обясня, че оперативното лечение би донесло повече вреда, отколкото полза.

Всеки пациент е специфичен случай. В съвременната медицина се стремим да подхождаме индивидуално, според конкретното заболяване и нуждите на всеки човек като комбинираме редица терапевтични методи и осигуряваме индивидуален лечебен план „по мярка“ на пациента.

Може би най-честата причина за посещение при ортопед от възрастните хора са болките в ставите. Зад тях най-често се крият артрозни изменения    било то в тазобедрените стави, в коленните, а често и на двете места. Обикновено тези състояния се лекуват оперативно чрез така наречената „изкуствена става“ или ендопротеза. За повечето хора тази хирургия звучи стряскащо. В такива случаи основната ми задача е да обясня подробно как протича лечението –  подготовката за операцията, самата операция, представяйки различните видове техники, рехабилитационния процес впоследствие. Само така мога да съм сигурен, че пациентът ще вземе обмислено и информирано решение. Същевременно се старая да предоставя и възможности за отлагане на операцията посредством различни медикаменти – както перорални, така и инжекционни.

Какво ви мотивира най-много в ежедневната работа?

Още след първия ми досег с ортопедията като студент бях силно привлечен от възможността да осигуря на човек правото да се движи. Често при нас постъпват пациенти, немалка част от които деца, с тежки инвалидизиращи състояния, трудноподвижни, със значителни болки. Виждаме пациенти, които постъпват в болницата на количка, а ги изписваме на крака. Това винаги ми носи удовлетворение. Друга съществена част от моята работа е да помагам на младите родители да разберат кое е правилно и кое не е правилно при отглеждането на децата им. Кога трябва да обърнат внимание на определен симптом и кога той е просто част от нормалното физиологично развитие на детето. Това е една от основните задачи на така наречените профилактични детски прегледи, тъй като в днешно време човек бива засипван с информация от всевъзможни източници и често се затруднява да разбере кое е правилно и кое би могло да навреди на детето му. За родителите е добре да знаят, че своевременното откриване и лечение на определени състояния е от изключителна важност за по-нататъшното благоприятно развитие на децата им. Ето защо не бива да се пропускат рутинните профилактични прегледи и е важно да се слушат внимателно препоръките, дадени от лекар, а не прочетените по форуми.

Какви пациенти най-често идват при вас по възраст, оплаквания или диагнози?

При мен най-често постъпват деца – както новородени, така и по-големи. Най-честите оплаквания са така нареченото „стъпване навътре“, въртене на крачетата и особености в походката. Често зад тези симптоми стоят преходни доброкачествени състояния които децата „израстват“. Те обаче могат да са изява на сериозни заболявания, които могат да се открият само при обстоен преглед от специалист. Именно затова насърчаваме провеждането на редовни профилактични прегледи на 2 месеца, на 6 месеца, след прохождане и в ученическа възраст.

Други много чести оплаквания, обикновено при възрастни, са хронични болки в различни части от тялото. За жалост много от тези пациенти търсят помощ късно, когато възможностите за бързо, консервативно лечение са минимални. Всеобщо правило е когато болката не минава за 2 седмици да се потърси лекарска помощ.

Има ли случай, който ви е направил силно впечатление до момента или ви е променил като лекар по някакъв начин в практиката?

Да, има един такъв случай. Преди време в клиниката постъпи дете на 8 години, което беше лекувано многократно по повод усложнения от счупване на лакътната става. По време на снемане на анамнеза от този малък пациент и майка му, той помнеше точно кога са били миналите му операции, какви са били те, и какви са били резултатите от тях, осъзнаваше какъв е сегашният му проблем и необходимостта от предстоящата операция. Съдействаше за абсолютно всяка част от лечението и въобще цялото му поведение беше като на един интелигентен възрастен човек. Вечерта след операцията той лично ни благодари, че вече може да си движи ръката. Надявам се, че в момента се наслаждава на едно щастливо детство.

Срещате ли предизвикателства при диагностицирането на определени състояния или при работата в екип с други специалисти? Има ли случаи в които се налага работа в партньорство с други специалисти, ваши колеги?

Много често ортопедичните състояния крият зад себе си неврологични, ревматологични или дори ендокринни причини. Ето защо, почти ежедневно се налага да насочвам пациенти за консултация с мои колеги от други специалности.

С тяхна помощ съставяме комплексен лечебен план и третираме както причината, така и последствията от заболяването. Изпълнението му изисква задълбочена координация между различни специалисти и лечебни структури.

Най-голямото предизвикателство в ортопедията е да осигурим адекватно и ефективно лечение като същевременно с това минимално и за най-кратък срок да компроментираме нормалната физическа активност на пациента. Постигането на този баланс е изкуство.

Интервю на Ралица Згалевска